В спокойния декемврийски следобед необичайно за сезона, слънцето щедро разливаше топлината си. Оставил се на слънчевата ласка, Робин проследяваше през премрежения си поглед отсрещния тротоар и се усмихваше...»

Нощта неусетно се отдръпваше в своите покои. Слънцето боязливо занаднича през облаците. Листата, изрисувани с невероятните цветове на есента, затрептяха в желанието си да подсетят Чери през прозореца: това беше най-доброто време за разходка...»

Спреше ли погледа си някой върху нея, бързо извръщаше глава. И заобикаляше. Колкото можеше по-далече. Хората, които познаваше, също започнаха да странят от нея. Приближаваха се само за да подхвърлят нещо за ядене... »