1300 пр. Хр. - Еврейският закон, провъзгласен от Моисей, съдържа клаузи за хуманно умъртвяване и грижи за животните.

740 пр. Хр. - Исая - най-видният от еврейските пророци, който бил против жертвоприношенията с животни

600 - 500 пр. Хр. - Будизмът и Джайнизмът се надигат в Индия срещу жертвените култове на Хиндуизма, който иначе окуражава вегетарианството и изисква членовете на най-висшата каста - брахманите - да бъдат вегетарианци. И Махавир, последният от 24-те велики учители на Джайнизма, и Буда учат на вегетарианство и милосърдие към всички същества. Махавир казва "Не е достатъчно да живееш и да оставиш останалите да живеят. Трябва да им помогнеш да го направят". Това е идеята, която е въплътена в джайнисткото понятие "ахимса".
И Махавир, и Буда учат, че хората имат задължението да подслоняват и да се грижат за тяхните остарели и наранени работни животни, точно както биха постъпили с хора в подобно положение. Дали това е провокирало Хинду-традицията за подслоняване на добитъка в гаушала и пинджарапол, или просто я е възобновила, е все още неясно и подлежи на дебати. В тази ера подслоняването на добитък се превръща в първата установена и издържала форма на подслоняване на животни като акт на благотворителност. Джайнизмът, както и Будизмът може би са еволюирали от вярванията и практиките на хората от Бишной, Синдхи и Тари.
Известният индийски природозащитник Валмак Тапар описва Бишной в книгата си "Земя на тигъра" (1997), като "причина за съществуването все още на диви животни в пустинята. Жените от общността са кърмели малки еленчета и са пазили насекомите", пише той, "докато много от мъжете са умрели, опитвайки се да спрат въоръжени бракониерстващи групи. Бишной е разклонение на Джайнизма". Това твърди Тапар, разкривайки традиция, поддържана от старейшините на Бишной, "която учи, че всяко творение на природата има право да живее. Тази вяра достига апогея си през 1778, когато 294 мъже и 69 жени жертват живота си, за да спасят дърветата кеджри. Висш офицер от щата Джотпур пристигнал, за да отреже дърветата, които били необходими за негасена вар.
Първо го предизвикала жена, която прегърнала едно от дърветата и била обезглавена. Трите и дъщери я последвали и също били съсечени. Много други постъпили така. Това масово убийство довело до заповед, която забранила сечта в села на Бишной". До този ден Бишной селата са оазис сред пустинията Раджастан, където дивите животни живеят в хармония с хората. Тарският регион на Пакистан прилича на Раджастан в Индия. Въпреки, че повечето Тари в момента са мюсюлмани, техните традиционни учения за святостта на живота донякъде наподобяват Бишнойските. Пустинята Синдх се намира на запад в Пакистан. Хората, които я обитават, са свързани с Тарите, имат същите вярвания, но са културно разделени: Синдхите, които практикуват Хиндуизъм, са мигрирали в Мумбай, а тези, които са мюсюлмани, са останали в Пакистан.

580 пр. Хр. - Раджането на Питагор, гръцки учен и философ, който учи на вегетарианство и равенство за жените, като част от теорията за прераждането.

250 пр. Хр. - (Индия) Будистът император Ашока въвежда първите закони за защита на животните в Индия. Той практикувал форма на Будизма, която като Хиндуизма и Джайнизма, учи, че животните не бива да бъдат консумирани и остарелите, или наранени работни животни трябва да бъдат пенсионирани и обгрижвани. Ашока изпраща мисионери, включително и сина си Арахат Махинда в Тайланд и Шри Ланка, които да проповядват Будизъм. Прекъсвайки лов след пристигането си в Шри Ланка в 247 пр. Хр. "Арахат Махинда спря крал Деванаплиятиса от убийството на елен и му каза, че всяко живо същество има равно право да живее", разказва защитникът на слонове от Шри Ланка Джаванта Джайевардене. Убеден, кралят станал будист и "заповядал никой да не убива, или наранява живо същество", продължава Джайевардене. "Той отдели голяма площ около двореца си за светилище за защита на всяка флора и фауна. Наречено е Махамевуна Уяна и е смятано за първото светилище в света." Арахат Мехинда и останалите пратеници на Ашока също представили подслоняването на животни като централна функция на манастирите, където и да отивали. До ден днешен будистките манастири в Тайланд и Шри Ланка понякога работят и като приюти за животни, въпреки че в някои обичаят отдавна е преминал в отглеждането на един храмен слон.

34 пр. Хр. - Приблизителното време на раждането на Исус от Назарет. По точни исторически данни, Исус е бил най-изявеният лидер на юдейската опозиция срещу животински жертвоприношения, които все още се практикуват по онова време. Исус се ослянял на учението на пророк Исая и предшественика си вегетарианец - Йоан Кръстител. Йерусалимската християнска църква, основана от брата на Исус, учи и практикува вегетарианство и историкът Кейт Акерс твърди в "Изгубената религия на Исус" (2001), че след около 200 години съществуване църквата е станала предшественик на Суфизма в Исляма. Суфистите проявяват изключителен интерес към Исус и имат притчи за него, които не могат да бъдат открити в Християнството" според Акерс. "Особено интересно и важно е отношението към Исус от ал-Газали, ислямски мистик от 11 век, който е широко признат и уважаван от Суфизма в рамките на Исляма. Описаният от ал-Газали Исус "живял в страшна бедност, отричал насилието, обичал животните и бил вегетарианец", разказва Акерс. "Ясно е, че ал-Газали описва традиция, не я създава, защото някои от историите му са вече разказани и преди него и след това, дори той самият не е вегетарианец. Следователно тези истории характеризират Исус като вегетарианец."