Изследване, проведено от Световната здравна организация между 1981 - 1988 г. в рамките на AGFUND/WHO проект за контрол над беса по хората и кучетата в развиващите се страни, показа, че програмите за отстраняване на кучета (при които безстопанствените кучета са заловени и хуманно убити) са неефективни, както и скъпо струващи.

Няма доказателство отстраняването на кучета някога да е имало значим ефект върху плътността на популацията или разпространението на беса. Възпроизвеждаемостта кучетата е толкова голяма, че дори и най-високите регистрирани степени на отстраняване, лесно се компенсират от съответно увеличената степен на оцеляване.

Признати са три практически метода за регулиране на кучешката популация: ограничение на движението, въздействие върху средата и контрол над възпрозвеждането.

Залавянето и отстраняването на кучета не се считат повече за ефективни мерки за директен контрол. Индиректна полза може да се извлече от избирателната елиминация на неваксинирани кучета, които не са подложени на регулиращи мерки. До отстраняване на такива кучета трябва де се прибягва само, ако може да бъде предотвратено запълването от други кучета на така създадената екологична ниша.

Сред петте базисни елемента на всяка програма за контрол на градски бяс по кучетата (силна ваксина, масова ваксинация, регулиране на кучешката популация, лабораторна диагностика и епидемиологично наблюдение) ефективната ваксинация е от решаващо значение.

В сравнение с кампаниите за ваксинация, кампаниите за елиминация на кучета са изключително безрезултатни.